ОФИЦИАЛНИ ПОЗИЦИИ
Относно необходимостта от системен мониторинг и превенция на нефтените замърсявания в българската акватория на Черно море
Повод за настоящата позиция е сигналът на Сдружение „Обществен съвет Несебър“ до компетентните институции относно информация за възможно нефтено замърсяване в района на танкера „Кайрос“ и риска то да достигне българското Черноморско крайбрежие.
Реформа в управлението и стратегическото планиране на българското образование.
България не успява да управлява развитието на своите таланти. Държавата говори за STEM образование, иновации, дигитална икономика, тревожи се от недостиг на квалифицирани кадри, а ограничава достъпа до училища с доказани резултати в математиката, информатиката и природните науки.
Относно необходимостта от системен мониторинг и превенция на нефтените замърсявания в българската акватория на Черно море
Повод за настоящата позиция е сигналът на Сдружение „Обществен съвет Несебър“ до компетентните институции относно информация за възможно нефтено замърсяване в района на танкера „Кайрос“ и риска то да достигне българското Черноморско крайбрежие. В сигнала се настоява за незабавна проверка, установяване на фактите и своевременно информиране на обществеността. Към настоящия момент няма официално потвърждение за произхода и характера на евентуалното замърсяване и именно затова проверката следва да бъде извършена възможно най-бързо и прозрачно.
За нас обаче този случай поставя един много по-важен въпрос. Проблемът не е единствено дали в момента има нефтен разлив. Проблемът е дали България разполага с достатъчно ефективна система за ранно откриване, превенция и управление на подобни екологични рискове.
През последните месеци българското Черноморие вече беше засегнато от случаи на замърсяване с мазут по плажовете, което показа, че подобни инциденти не са хипотетичен риск, а реалност. Наред с това Бургас и регионът години наред са обект на многократни сигнали за силни миризми и газови емисии, които периодично поставят въпроси за качеството на атмосферния въздух, ефективността на контрола и координацията между институциите. Независимо от конкретните причини за отделните случаи, общественото доверие се разклаща всеки път, когато липсва бързо, прозрачно и убедително обяснение. Всеки следващ сигнал поставя едни и същи въпроси – кога е установен проблемът, как се проследява разпространението на замърсяването, разполагат ли институциите с достатъчно ефективен мониторинг и достига ли навременна, достоверна информация до гражданите и бизнеса.
България разполага с институции, нормативна рамка и национални планове за действие при нефтени разливи. Това обаче не е достатъчно, ако липсва активен мониторинг, добра междуинституционална координация и прозрачност пред обществото. Превенцията винаги струва по-малко от ликвидирането на последствията.
Черно море не е само природен ресурс. То е икономика, туризъм, рибарство, транспорт, поминък за хиляди семейства и стратегически национален актив. Всяко сериозно замърсяване носи екологични, икономически и репутационни последици, които могат да се усещат години наред.
Затова смятаме, че настоящият случай трябва да бъде използван като повод за по-широк преглед на готовността на държавата да предотвратява подобни инциденти, а не единствено да реагира след тяхното възникване.
Национална мрежа за развитие призовава компетентните институции:
-
да извършат своевременна и публична проверка по сигнала на „Обществен съвет Несебър“ и да оповестят резултатите;
-
да представят информация как се осъществява текущият мониторинг на корабите с повишен екологичен риск, намиращи се в българската акватория или в непосредствена близост до нея;
-
да публикуват информация за използваните механизми за наблюдение – сателитно, въздушно и морско – както и за капацитета за ранно предупреждение при нефтени разливи;
-
да направят публичен анализ на всички регистрирани случаи на нефтени и мазутни замърсявания по българското Черноморие през последната година, включително предприетите мерки и извлечените поуки;
-
да предприемат необходимите действия за подобряване на междуинституционалната координация и прозрачността при подобни ситуации.
Устойчивото управление на Черно море не започва след екологичен инцидент. То започва с постоянно наблюдение, оценка на риска и превантивни действия.
Конкурентоспособността на българския туризъм зависи не само от красивите плажове, а и от доверието, че държавата е способна да ги опазва. Опазването на Черно море не е единствено екологична политика – то е икономическа политика, политика за националната сигурност и политика за бъдещето на българските крайбрежни общности
Национална мрежа за развитие ще продължи да подкрепя усилията на гражданските организации и местните общности за по-висока прозрачност, обществен контрол и политики, основани на превенция, експертност и дългосрочна грижа за българската природа и обществения интерес.
ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕФОРМА В УПРАВЛЕНИЕТО И СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Относно необходимостта от реформа в управлението и стратегическото планиране на българското образование.
Поводът е съкращаването на приема след 4. клас в Математическа гимназия „Баба Тонка“ – Русе
Едно на пръв поглед административно решение поставя въпрос, който далеч надхвърля рамките на един град и една гимназия. Намаляването на приема след 4. клас в Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе от две паралелки на една не е просто промяна в училищния план-прием. Това е сигнал, че България не успява да управлява развитието на своите таланти. Държавата говори за STEM образование, иновации, дигитална икономика, тревожи се от недостиг на квалифицирани кадри, а ограничава достъпа до училища с доказани резултати в математиката, информатиката и природните науки.
Има ли изобщо стратегическа визия, или решенията се вземат на парче?
Казусът с Математическа гимназия „Баба Тонка“ е показателен. Изглежда локален, но показва липсата на ясна, последователна и публично защитима национална политика за развитието на учениците с изявени способности. В много български градове математическите гимназии не са просто още един вид училище. Те са единствената реална възможност за ранно откриване, насърчаване и развитие на деца с потенциал в точните науки. За тези ученици средата има решаващо значение. Ако тя бъде ограничена, талантът не изчезва веднага, но често остава неразвит, разпилян или насочен извън страната. България не може да си позволи това.
На фона на демографската криза, недостига на инженери, програмисти, преподаватели, изследователи и висококвалифицирани специалисти, всяко решение, което стеснява достъпа до качествено специализирано образование, трябва да бъде обяснено ясно, публично и убедително. Не с административни формулировки, а с аргументи, основани на данни, резултати и дългосрочна визия. Днес управляващите говорят за реформа в образованието. Говорят за технологии, иновации, конкурентоспособност и икономика на знанието. В същото време обаче липсва достатъчно ясна връзка между тези национални приоритети и конкретните решения, които се вземат на регионално и местно равнище.
Точно тук е големият проблем - стратегическите документи да сочат една посока, а административната практика да води в друга. Публично заявяваме, че ще развиваме таланти, а на практика да ограничаваме достъпа до средите, в които тези таланти се формират.Планираме бъдещето на българската икономика, а не планираме сериозно бъдещето на българското образование.
Ние от „Национална Мрежа за Развитие“ считаме, че настоящият модел на управление на образователната система се нуждае от сериозен преглед. Българското образование е все така силно централизирано. Важни решения за приема, структурата на паралелките и развитието на училищната мрежа се вземат или одобряват чрез административни процедури, неясни за родителите, учениците и местните общности. Така училища с доказан обществен интерес и устойчиви резултати са ограничавани без публичен дебат. Подкопава се доверието в системата, a доверието е ключово.
В образованието решенията не засягат само една учебна година. Те влияят върху цели поколения - върху развитието на регионите и върху способността на страната да задържа и развива човешкия си капитал. Затова всяка промяна в приема на училища с национално значение трябва да бъде подложена на много по-висок стандарт на прозрачност и отчетност. Необходима е ясна система от критерии: как се оценява нуждата от прием, как се отчита интересът на учениците и родителите, как се вземат предвид резултатите на училището. Как се свързват решенията с регионалното развитие и с потребностите на пазара на труда.
Трябва да се носи реална отговорност. Управленската автономия на училищата е важна, но тя не може да съществува без отчетност. Институциите са функция на обществения договор - родителите, учениците, учителите, местната власт и гражданските организации трябва да имат реално участие в обсъждането на политики, които засягат бъдещето на децата им.
Случаят в Русе показва още нещо, че България няма достатъчно стабилна национална политика за специализираното образование. Математическите и природо-математическите гимназии са разглеждани като изключение в системата, а те са стратегически ресурс. Техните ученици са основата на научното, технологичното и икономическото развитие на страната.
Затова „Национална Мрежа за Развитие“ призовава Министерството на образованието и науката да инициира широк обществен и експертен дебат за бъдещето на специализираното образование в България. Този дебат трябва да включва ролята на математическите и природоматематическите гимназии, критериите за определяне на приема, връзката между образованието и регионалното развитие, както и въвеждането на по-ясни механизми за отчетност и обществен контрол в управлението на образователните институции.
Казусът в Русе не е спор за една паралелка. Той е предупреждение.
Ако България иска да бъде държава на знанието, технологиите и високата добавена стойност, тя трябва да започне да се отнася към талантливите си деца като към национален капитал, а не като към административна бройка в план-приема. Реформата в образованието не се прави с лозунги. Реформата ще започне, когато държавата възприеме приоритетите на гражданското общество, когато приоритет станат стратегически важните училища и стратегически важните ученици. И когато държавата планира чрез тях бъдещето, което ние гражданите очакваме.